Първите преки избори за Европейски парламент са организирани през 1979 г. Преди това, от 1958 г. до 1974 г., членовете на ЕП са били назначавани от националните парламенти на държавите-членки, като всички членове са имали двоен мандат.

Решението и актът относно провеждането на избори за Европейски парламент чрез всеобщи преки избори са подписани в Брюксел на 20 септември 1976 г. След ратификация от всички държави-членки първите избори се провеждат на 7 и 10 юни 1979 г. и са избрани 410 членове. Оттогава избори са се провели още шест пъти.

Избори се провеждат винаги в новите държави-членки, когато те се присъединяват към ЕС, за да им се даде възможност да изберат свои представители в Европейския парламент дори в средата на мандата. Такъв е случаят в Гърция през 1981 г., Португалия и Испания през 1987 г., Швеция през 1995 г., Австрия и Финландия през 1996 г., и България и Румъния през 2007 г. През април 2013 г. бяха проведени избори в Хърватия, за да се даде възможност на членовете на ЕП от тази държава да заемат своите места, когато тя присъедини към ЕС на 1 юли 2013 г.

Избирателната активност по време на европейските избори от 1979 г. насам варира значително за различните държави-членки. Макар често да са ниски, цифрите не са много различни от тези за местните избори в много европейски страни. Наблюдава се низходяща тенденция с годините, но тя отговаря на общия спад на броя гласуващи в западните демокрации през последните десетилетия.