Тези истории са автентични, но досега не са публикувани. „Утро“ продължава серията материали за знакови престъпления в Русе и региона, разкрити от правозащитните служби в пълен синхрон, с денонощна работа и много усилия, но без много шум.

Жестокото убийство на търговеца на сребърни бижута Явор Николов преди две години в Лесопарка не е единствената кървава тайна, която пази гората там. 35-годишният мъж беше изтезаван, удрян в главата и лицето с чук и газов пистолет над 20 пъти и вече умъртвен по този зверски начин, запален и изгорен, за да прикрият следите си двамата изверги Пламен Миланов и Николай Ламбаджиев. Първият беше осъден на доживотен затвор при специален режим, ортакът му - на 20 години. В основата на всичко - безогледна алчност за пари, която минава през трупове, за да задоволи престъпната си страст.
Заради същата тази алчност през 70-те години на миналия век под прикритието на тъмнината и гората в Лесопарка са извършени две не по-малко жестоки убийства, които разтърсват Русе. През септември 1973 година до малкото езеро е намерен труп на мъж с две огнестрелни рани в главата, а в края на юни следващата година полуразложени човешки останки се показват сред ожънатото жито в близка нива.
Милиционерът е застрелян със собствения му пистолет
Разследващите бързо установяват, че мъжът, прострелян в главата, е милиционер от ведомствената охрана на завод „Дунарит“. Убийството на орган на реда, и то по толкова арогантен начин, пришпорва русенските криминалисти да не губят и секунда в издирването на дръзкия убиец. Започват разпити във всички заведения около мястото, където е намерен трупът. Бързо установяват, че около 22.30 часа, когато е свършила смяната му във военния завод, загиналият е седнал на биричка с картофи в хотел-ресторант „Липите“. На масата е имало и друг човек и по описанието му разследващите разпознават издирвания рецидивист от Северозападна България Кирил Попов-Попито. Веднага снимката му е разпратена до всички поделения на МВР в страната.
Два дни по-късно, след погребението на застреляния милиционер, командирът на охраната в „Дунарит“ и негов подчинен влизат в някогашния ресторант до завоя за текето. Там на една от масите те виждат предполагаемия убиец, който спокойно си пие коняка.
Кръвта у двамата униформени кипва и те правят план да гръмнат за отмъщение екзекутора на колегата си, както е на масата. За щастие, разумът и чувството за дълг у тях надделяват и белезниците щракват на ръцете на нищо неподозиращия убиец. По време на последвалите разпити той си признава всичко.
Убиец и жертва се черпят до полунощ в ресторант „Липник“
Във фаталната вечер към 22.45 часа рецидивистът влиза в заведението и сяда до униформения. Представя се за работник, който си търси нова работа, защото на сегашната заплащането е малко и парите не му стигат за квартири и хотели. Между двамата се завързва разговор, а на масата непрекъснато празните чаши се сменят с пълни. Около полунощ ресторантът затваря и те тръгват пеш към спирката, за да вземат последния автобус за града. В края на малкото езеро естествена нужда отбива милиционера встрани от пътя. Пистолетът на кръста обаче му пречи и той доверчиво го изважда от кобура и го подава на сътрапезника, с който така сладко са си приказвали и пийвали до този момент. Попито го взема, изчаква новия си приятел да се облекчи и когато той става, зарежда пистолета и го гръмва два пъти в главата от упор.
След това съобразително прецапва през малкото езеро, за да заличи следите по обувките си. Връща се в в хотел-ресторанта „Липник“ и иска стая да преспи. На служителката на рецепцията й прави впечатление, че целият е мокър, и го пита какво му се е случило. Той й разказва, че по пътя назад към хотела е паднал в езерото и затова трябва да се изсуши и стопли. Жената му дава бунгало с малка печка за отопление. Извергът мръзне цяла нощ, а на сутринта си тръгва.
При разпитите му по-късно става ясно, че наглият убиец е присъствал на погребението на жертвата си. Това е характерно за закоравелите престъпници, които се връщат на местопрестъплението или се доближават до близките на жертвите си, за да разберат какво се говори  и дали са разкрити, пояснява криминалист, който е в основата на разплитането на случая. След като се убеждава, че никой не го подозира, Попито отива да се почерпи в ресторанта до текето, но се оказва, че това е последният коняк, който пие.
Два куршума в главата за едни 10 лева
Всички доказателства по убийството са събрани, пистолетът обаче липсва. Обърнат е целият хотел-ресторант, но оръжието не е намерено. Попито е подложен на кръстосан разпит и накрая признава, че след като е убил милиционера, е скрил пищова до едно от храстчетата по пътеката за бунгалата в комплекса. Следва ново претърсване на местността, но оръжието не е намерено. Налага се да закарат Попито под охрана до хотела, за да посочи мястото, където е заровил пистолета.
Защо го е убил? За пари. Разчитал, че сътрапезникът му има, след като е милиционер. Но в джоба му намира само 10 лева. Попито ги взема, но не посяга към часовника на ръката на мъртвия мъж. Трябват му пари, а не вещи.
Зловеща находка в ожънатата нива
В началото на лятото следващата година в житна нива накрая на гората по пътя за Червена вода е намерен почти разложен мъжки труп. На зловещата находка се натъкват комбайнери, които жънат пшеницата. Веднага подават сигнал в милицията в Русе и започва разследване. При първоначалния оглед на трупа съдебен лекар и криминалисти установяват 15 рани от нож по тялото, а шестнайстата, фаталната, е в горната част на черепа. Нанесена е с такава сила и жестокост, че долното чене на жертвата се откача.
Още същия ден в края на юни започнахме издирване на бруталния убиец, разказва оперативен работник от него време. Той и негови колеги отиват в малкото ресторантче на обръщалото за автобусите в Лесопарка и започват разпит на персонала. Постепенно пъзелът започва да се подрежда. Става ясно, че една вечер в началото на юни в заведението сядат трима младежи и две девойки и започват да се наливат с алкохол. Мъжете работят като мазачи по къщи, двамата бъркат и носят материала, а третият, който е най-голям, подмазва стените, защото е майстор.
На съседната маса до тях си хапва кебапчета с бира 19-годишно момче. Според сервитьорка то се казва Румен, работи в „Дунарит“ и често посещава заведението след работа. В този ден Румен явно е взел заплата, защото при едно от плащанията, вади портфейла си и в него се вижда пачка банкноти. По-късно в разследването се разбира, че освен тези пари, момчето държи в портмонето си и известна сума пари, които родителите му са му дали, за да отиде на море преди да влезе в казармата през септември. Сервитьорката свидетелства, че едно от момичетата тръгва заедно с Румен по пътя за Червена вода, а не след дълго след тях се отправят и останалите трима мъже. Второто момиче си тръгва за Русе.
Примамката е любов в узрялото жито
По даденото описание криминалистите разбират кой е майсторът и кои са калфите му и тръгват по следата. Разбират, че в момента работят в къща в Сандрово и както са с лопатите и мистриите, ги арестуват. Първоначално тримата отричаха да имат нещо общо с убийството, но след като им направихме очна ставка с персонала в ресторантчето, езиците им се развързаха, спомня си криминалистът. 
От признанията им картината се сглобява напълно. Във фаталната вечер в началото на юни погледите им са привлечени от натъпкания с банкноти портфейл на Румен и те скрояват план как да го откраднат. Тогава майсторът решава едното момиче - Росица, да подмами Румен в гората, като му предложи секс, а тримата мъже да го хванат, набият и да му вземат парите. Малко след 22.30 часа момичето, което не е от вчера в занаята, води Румен до края на гората по пътя за Червена вода и се съблича в житната нива. Любовната авантюра обаче е прекъсната много бързо и грубо от тримата пияни мъж. Калфите хващат Румен, вземат му портфейла, а 30-годишният майстор вади нож и започва да го ръга в гърдите и гърба. Накрая го довършва с жесток удар в главата, при който ножът влиза до дръжката. Трупът е захвърлен в житото, а те си тръгват с парите.
10 години след разстрела на убиеца ножът е намерен
За лош късмет този блок е оставен последен за жънене от комбайнера и затова тялото е намерено почти месец след убийството, уточнява оперативният работник. След като не се прибира вкъщи, разтревожените родители подават сигнал за изчезналия си син. Но след едноседмично издирване милицията приема, че момчето е отишло на море и може би там се е забавило, за да си поживее преди казармата.
Доказателствата за убийството са събрани, момичетата са издирени, но ножът не е открит. При разпитите майсторът най-после признава, че го е хвърлил в малкото езеро в Лесопарка. Водата е източена и всички милиционери са вдигнати, за да претършуват тинята с ботуши и ръце. Въпреки че дъното е преровено сантиметър по сантиметър, ножът не е открит. Тогава криминалистите правят възстановка на убийството и делото отива на съд. Майсторът е осъден на смърт чрез разстрел. Двамата му помощници са вкарани в затвора за по 15 години, а Росица лежи само 5 години за съучастничество.
10 години по-късно ножът е намерен скрит в къща, която тримата престъпници са измазвали, и е предаден в милицията от собствениците.