Цветя и котки посрещат в дома на семейство Стойчеви. Котките не са от сой, но се разхождат царствено из апартамента, като елегантно и прецизно заобикалят саксиите на стопанката. Нуша, Рижко, Ружана, Рошко и Петър се радват на внимание и грижа, след като са прибрани несретни и гладни от улицата. Досущ като многото бедни и нещастни хора, които търсят и намират хляб, топла супа и добра дума в трапезарията на църквата по старото Разградско шосе.
В празничните дни на Христовото Възкресение
храмът „Св.Възнесение“ отново ще се напълни с хора
вярващи и открили в свещениците своите истински духовни наставници. Това са младият и добре познат от рокерските събори отец Георги и отец Иван Стойчев. Двете сили, които крепят отец Иван по пътя към истината и доброто, са вярата в Бога и доверието в съпругата му - медицинската сестра Йорданка Стойчева. Данчето пък се оказа единствената ценност, която българският патриарх Неофит си взе от Русе.
Иван и Йорданка са родени и израсли в едно и също село - добруджанската Кутловица. И имената им прилягат - стоят едно след друго в празничния януарски календар и ги свързват завинаги с духа на Богоявлението и Светото кръщение.
Той е с четири години по-голям от нея, най-добър приятел е на брат й
сърцето й го разпознава, когато е съвсем млада - едва в осми клас.
„Нашата къща беше на по-високо място и знаех, че той се връща от Семинарията, затова заставах на хълма и го гледах как слиза от автобуса и се прибира - хубав, наперен, с една червена плетена жилетка. Като го видех, че тръгва към тях, се прибирах спокойна у дома“, спомня си Данчето.
„В нашето село расте едно момиченце, което един ден ще ми стане жена“ - така Иван отговарял на закачките за ергенлъка, който тревожел близките му.
По това време младежите се събирали по агитки, на които днес казваме купони - пеели, смеели се, заглеждали се и се ухажвали. Иван бил много лъчезарен и затова бил любимец на всички в компанията. Понеже всички го харесваха, когато ме изпращаше след една агитка, се наведе да ме целуне, пък аз се дърпам и му викам „Ти с всички момичета ли така постъпваш?“. Отговори ми, че ще ми докаже, че не е така и го направи, разказва Данчето.
Доказателството преминава през проверка на обичта им от разстояние
тя учи във Варна за медицинска сестра, а той в Духовната академия в София. Хазайката на Иван работела в Министерството на земеделието като домакинка и за да скъси разстоянието между двамата влюбени, осигурявала служебен телефон за разговор до Варна точно в 17.00 ч всеки работен ден, когато си тръгнат другите служители. Аз пък отивах в пощата и чаках да ме извикат, разказва Данчето. Един ден обаче става 17.01 - никой, 17.05 - никой. Изведнъж някой сяда до мене в пощата, пък аз съм се втренчила в часовника и не виждам. Като усетих, че се доближава, рязко се извърнах, скочих, уплаших се, а то бил Иван - това е един от най-вълнуващите случаи в живота ми, споделя тя, когато изненадата от жеста и неочакваната среща я оставят без дъх. 
По-късно телефонните разговори в 17.00 са заменени с чести срещи, защото дали заради късмет, или заради друга причина Иван е изпратен да отбива военна служба във Варна.
Семинарист е и затова е обявен за неблагонадежден
Оставят го да пази Радиозавода и строежа на нов универсален магазин, което е като дар от Бога, защото Данчето живее наблизо и може да й помахва с ръка всеки ден. Романсът между Данчето и Иван се увенчава с брак на 30 юни 1973 г. - деня на Вси светии. На следващата сутрин, още в 5 ч се събират тайно в църквата и се венчават. Сънувах Божията десница, която ми показа, че именно тя е моята половинка, усмихват се сините очи на Иван Стойчев.
Комсомолските секретари ходиха да го убеждават да не се жени за мен - ти си опропастил своя живот, не опропастявай и на това момиче, му казваха. Иван обаче на поредния казал: „Кольо, аз днес се женя. Ако си дошъл да ме поздравиш, ще те почерпя, но така да ми говориш глупости - тръгвай си“. Младото семейство живее в Силистра - Данчето е медицинска сестра в болницата, а Иван завежда отдел „Комплектуване“ на библиотеката. Впрочем след Духовната семинария бъдещият отец завършва задочно и Библиографския институт, а
дипломата му е с подписа на Людмила Живкова
Макар че работи в библиотеката, на цялото градче е ясно, че Иван Стойков е духовник, макар и без расо по това време. Към Семинарията го насочва баща му Велико, който е вече на 91 години и е неотлъчно до сина си в храма. Комунистическата власт опитва какво ли не, за да изпита силите и устойчивостта на младото семейство. Предупрежденията да не ходят на църква са като игра на шикалки. Дават им общинско жилище точно в блока, където са големите клечки от Окръжния съвет - щедро, но и добре премислено.
Срещу нас секретарят по идеологическите въпроси, под нас - юрисконсултът на Окръжния съвет, до него директорът на Народното здраве - бяхме под лупа, спомнят си двамата.
Един ден обаче Иван е
привикан в партията с обвинението, че е провалил бригада
Случката е съвсем безобидна, но в онези времена изобщо не може да става и дума за компромиси, особено с „неблагонадеждни“.
Колегите на Иван от библиотеката били интелигентни хора, жадни за знания по духовни въпроси, по които тогава е забранено да се говори. В една обедна почивка Иван започнал да им разказва нещо, беседата продължила по-дълго и ето ти основание за донос - саботира работата на колектива. В това време Данчето пък е първенец в социалистическото съревнование и портретът й е почти постоянно на входа на болницата. След сериозния разговор в партията с главно П, Иван казал на съпругата си: „Данче, аз съм решил да стана свещеник. Ти знаеш отпреди, че един ден това може да се случи“. „Към Космоса да тръгнеш, аз съм с тебе, и към ада да потънеш, пак ще съм с тебе“, обещала съпругата и била готова да стане презвитера.
Назначаването на отец Иван в Русе става тайно, с много старание да не се разчуе
сред бдителните съседи или пък колегите. И двамата си вземат по месец неплатен отпуск и лека полека пренасят багаж към новия си дом. Натискът обаче към Данчето продължава и тя неспирно получава анонимни писма с клевети за съпруга й и съвети от доброжелатели да го напусне. Бяха ми осигурили място в Медицинския институт във Варна да уча за лекар и жилище само и само да го зарежа, но пропускаха, че аз този човек го обичам от дете и зная всичко за него, категорична е вярната съпруга и допълва, че това как ще протече животът на свещеника, зависи от жена му вкъщи.
В Русе животът им тръгнал почти нормално. Данчето започнала работа в болницата, а отец Иван се заел с грижата за храма „Свето Възнесение“. Отгледали децата си Георги - специалист по математика и информатика в САЩ, и дъщеря си Деница, поела по професионалния път на мама. Двамата се радват и на внуци, макар 10-годишният Александър да виждат само по скайп, но пък Виктория ги весели с артистизма и талантите си в Русе.
Човек като се обърне назад, вижда здраво и стабилно семейство
никога не сме посочвали пътя на децата си насила, но сме ги учили да са трудолюбиви и да имат вяра, разкрива семейното си щастие Данчето. На нея никак не й е лесно да съчетава смените в болницата, а след това в двата стоматологични кабинета на лекарите Дукови и Албена Ангелова.
На седмия ден от януари 2007 г., точно на Ивановден, в дома им на гости е тогавашният владика Неофит - приятел на отец Иван още от семинарията в Черепиш. Макар че се познават от младежи, отецът никога не си е позволявал да демонстрира близост с владиката. Посрещат го в дома си само на Ивановден и на Спасовден, когато е храмовият празник на църквата. Има граница, която не се прескача и човек трябва да си знае мястото, обяснява презвитерата. Тогава, на сбирката у отец Иван, митрополитът казва „Данче, ти умееш да посрещаш гости, грижовна си, защо не дойдеш да ни помагаш в тази работа“. Така вече седем години тя е винаги около него, а от 2011 г., когато владиката имаше сериозни здравословни проблеми, е неотлъчна.
Патриархът е истински монах, но и винаги е бил такъв
към нищо не е претенциозен, нищо не иска за себе си, пази всеки пост строго, небрежен е към тялото си и това ми създава грижи, разказва като медицинско лице Данчето. Сериозно се разтревожила за здравето на дядо Неофит, когато при последния му тежък сърдечен пристъп установила, че той стриктно купувал изписаните му лекарства и после прилежно ги прибирал в шкафчето с иначе подредените епикризи и изследвания. Д-р Хергелджиева беше тази, която го убеди да постъпи в болница и успя да го накара да се лекува, спомня си Данчето, която сега има отговорната задача да се грижи за качеството на продуктите на патриарха и неговото здраве. Въпреки тежката операция по смяна на сърдечните му клапи, Негово светейшество продължава да неглижира себе си, но пък вече има строг контрол.
Той е толкова добър човек - истински монах, който никога на сваля подрасника си и гледа да не обиди никого с дума или действие, затова много му тежат скандалите, които се разразиха в Троянския и Бачковския манастир, споделя дискретно медицинската сестра на патриарха. Това, което малцина знаят за патриарх Неофит, е, че домът му в Русе е имал втори господар - котаракът Рижко. Било малко и премръзнало коте, което се промъкнало в трапезарията на митрополията и
с милувки спечелило място на... стола на владиката
Влизала съм в кабинета му и гледам - той стои прав и пише. Защо, Ваше високопреосвещенство, сте така, добре ли сте, питам, а той отговаря - тихо, Данче, Рижко спи, да не го разбутаме! Две години продължила тази идилия, докато котаракът не хукнал през улица „Симеон Велики“ след улична котка и не го блъснала кола. Преживели го тежко, а дядо Неофит не го заменил с друг любимец.
Сега Данчето е в София, при патриарха, а отец Иван разчита на помощта на хората в църквата, за да поддържа и облагородява непрестанно храма на старото Разградско. Великден ще ги събере у дома, ще са заедно, както Господ им е отредил, ще посрещнат гости и ще се радват на службата за Празника на празниците.