Едно име на български герой, роден в Русе, незаслужено е потънало в забрава в последните десетилетия. За величавите подвизи на русенци, които са участвали в бележити за България събития от края на 19 и началото на 20 век, днешните жители на града знаят малко /за да не се каже почти нищо/. Точно периодът между Освобождението на страната от турско робство и средата на 20 век, когато е „всенародният подем“ за построяването на социализма, някак тъне в мъгла - къде по-плътна, къде по-прозирна.
Дни преди да бъде отбелязана 89-ата годишнина от кървавия атентат в столичната църква „Света Неделя“, признат за най-тежкия терористичен акт в историята на България, в редакцията на вестник „Утро“ се обади родственица на полковник Дянко Неделчев. Мариана Манчева е внучка на брата на царския офицер, загинал по време на атентата, при който е взривен покривът на храма в центъра на столицата. Г-жа Манчева бе така любезна да предостави на редакцията свои лични спомени за трагично загиналия царски полковник.     
Сведенията ми за живота на моя дядо и брат му са оскъдни, тъй като
години наред беше опасно да си наследник на царски офицери
казва Мариана Манчева. Всички снимки и други архивни документи бяха скрити грижливо по тавани и мазета, за да не би „бдително око“ да надникне в паметта на фамилията, а оттам да последват обичайните за годините на социализма подозрения и преследвания, от които са страдали мнозина потомци на достойни хора. Затова и голяма част от архивите на нашето семейство са безвъзвратно загубени, а тези от снимките, които са запазени, са увредени с времето, казва потомката на Неделчевия род.
Дянко Неделчев е роден в Русе през 1870 година в семейство на земеделец, чиято фамилия е имала десет деца. Дянко учи във Военното училище в София, двама от по-малките му братя също стават офицери. След като завършва училището през 1892 година, русенецът е изпратен в императорската Военна академия в руската столица Санкт Петербург. Когато се завръща в родината, той се жени за
Жана, която е дъщеря на френския инженер Жул Жак де Шампе
По това време Де Шампе е бил началник на Тракцията в Русе. Дошъл е със семейството си в България, за да участва като инженер в строежа на първата железопътна линия Русе-Варна.
Обсадата на Одрин от български и сръбски войски от октомври 1912 до 26 март 1913 г., която завършва с превземането на турската крепост от Втора българска армия, е едно от най-важните събития по време на Балканската война. Тъкмо тази решителна победа довежда и до края на войната. А именно русенецът Дянко Неделчев, тогава още майор, е човекът, който осигурява за командващия Втора армия генерал Никола Иванов и за артилерийските щабове топографска карта и сведения за фортовете, оръдията и силите в крепостта Одрин, с каквито не разполага дори командващият турската армия Шукри паша! По време на войната Неделчев е майор от Софийския крепостен батальон, командир на артилерийско отделение. Както посочва в спомените си ген.-майор Пантелей Ценов, в началото на 1908 г. „трябваше да се изпрати за секретар в генералното консулство в Одрин един офицер от армията с цел да изучи колкото е възможно по-добре и по-подробно крепостта /Одрин - б.а/. Понеже сведенията в Министерството на войната бяха твърде малко, а главно много стари“.
Кандидатите са много, от всякакъв ранг и специалност. Благоразумието надделява и тъй като пратеникът трябва да е наясно най-вече с артилерийските елементи в заданието, изпратен е артилерист. Това е Дянко Неделчев, който заминава за Цариград като секретар на нашето посолство там, но с
тайната мисия да разузнае отбранителните съоръжения на Одринската крепост
Заминава заедно със семейството си и за четири години изпраща изключително ценни скици и сведения за военните съоръжения на противника. „Майор Неделчев блестящо изпълни поставената му задача, като изучи крепостта тъй подробно и основателно, че всички по-нататъшни планове и учения за овладяване на Одринската крепост ставаха по данните, съставени от него...“, продължава мемоарния си разказ ген.-майор Ценов, който е началник на артилерията. 
В своя дневник „секретарят в консулството в Цариград“ описва подробно и колоритно работата си. Той неуморно е шетал между турските фортове, като нерядко е черпел с цигари и ледена мастика аскера, който пък го допускал навсякъде, където „секретарят“ пожелае. При това във всеки един момент, когато било потребно, майор Неделчев се връщал в България, участвал в щабни тренировки, изнасял беседи. А след това отново влизал в другата си роля и продължавал мисията си в Одрин.
С началото на Балканската война майор Неделчев пак поема артилерийското си отделение, участва в щурма на крепостта и влиза в Одрин заедно със своите артилеристи и с оръдията. Така той
сбъдва едно свое съкровено желание
което е сподавял във въздишка по време на трудната си мисия: „Ще имам ли великото щастие да улесня с нещо вихровия полет на нашите полкове към сигурна победа?!..“.
Дянко Неделчев участва и в следващите войни на България за нейното национално обединение. През 1916 г. е повишен в чин полковник. Награждаван е многократно, кавалер е и на орден за храброст за войните 1915-1918 г. като командир на артилерийско отделение в Четвърти  армейски полк в състава на Втора българска армия с командир ген.Тодоров, чийто адютант пък е принц Кирил. Оттам датират и приятелските отношения между полк.Неделчев и принца.
Впрочем, синът на полковника, Андрей, роден през 1901 година, едва навършил пълнолетие, се записва в ускорен курс за офицери и също участва във войните на България в началото на миналия век. Времето е било такова, че страната е изпитвала остър недостиг на висши военни кадри, затова към Военното училище са били организирани курсовете за млади мъже, като голяма част от обучението всъщност се е провеждало директно в щабовете на фронта. След войната Андрей се записва студент, но се разболява от туберкулоза и през 1921 година умира едва двадесетгодишен. Същата болест покосява две години по-късно брата на полковник Дянко Неделчев - капитан Борис Неделчев. А още по време на войните загива техният по-малък брат Георги.
Трагичната линия на фамилията продължава. Полковник Дянко Неделчев е уволнен в запаса на 8 декември 1920 година. След това е назначен за градоначалник на София. Точно в това си качество русенецът е сред хората, които се намират в църквата „Св.Неделя“ в трагичния ден на 16 април 1925 година. Мястото му е било вдясно, при цивилните участници в церемонията по погребението на генерал Константин Георгиев, убит на 14 април същата година от комунистите - дясната част на храма е по-малко разрушена при взрива и мнозина оцеляват. Но Неделчев отива да поздрави военните си колеги и приятели, които са се намирали в лявата част на храма. И така намира смъртта си, казва Мариана Манчева.